10 ago 2021, 10:11

Кръговрат на живота

  Poesía » Otra
489 0 1

Запалените факли,

умрелите очи,

глас на мъртви хора,

белият шум звучи.

Чашата горчи,

не искам аз да пия.

 

Мъртвите ме гледат,

няма да се върнат.

Тихо си говорят.

Без да се обърнат.

Чашата горчи,

не искам аз да пия.

 

Музика-лъчи,

идва светлина,

нещо ме отнесе.

Идва ли сега?

Нощната тъма.

Път на лудостта.

 

Идва нова ера,

трябва да премина,

всичко се променя,

аз ще си отида.

Краят на света

дали ще се отложи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • круговорот жизни со стороны... это так. а изнутри - жизнепад...
    Очень хорошо!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...