Запалените факли,
умрелите очи,
глас на мъртви хора,
белият шум звучи.
Чашата горчи,
не искам аз да пия.
Мъртвите ме гледат,
няма да се върнат.
Тихо си говорят.
Без да се обърнат.
Чашата горчи,
не искам аз да пия.
Музика-лъчи,
идва светлина,
нещо ме отнесе.
Идва ли сега?
Нощната тъма.
Път на лудостта.
Идва нова ера,
трябва да премина,
всичко се променя,
аз ще си отида.
Краят на света
дали ще се отложи?
© Атанас Маринов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
