Запалените факли,
умрелите очи,
глас на мъртви хора,
белият шум звучи.
Чашата горчи,
не искам аз да пия.
Мъртвите ме гледат,
няма да се върнат.
Тихо си говорят.
Без да се обърнат.
Чашата горчи,
не искам аз да пия.
Музика-лъчи,
идва светлина,
нещо ме отнесе.
Идва ли сега?
Нощната тъма.
Път на лудостта.
Идва нова ера,
трябва да премина,
всичко се променя,
аз ще си отида.
Краят на света
дали ще се отложи?
© Атанас Маринов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
