26 jul 2007, 15:30

Кръговрат

  Poesía
715 0 0

Изгрява слънцето, тълпи се понасят по празните улици,

Започва денят, пукнало се е вече утрото.

Като розов цвят, пламтящ,

Сияе денят. Започнал е.

Ежедневието вече свири на своята тъжна цигулка.

Отнякъде се носи полет на светулка.

Повява вятър.

Листата на дърветата напяват нежно, монотонно.

Дошло е пладне.

Птица се надига.

Изгрява спомен, един мечтател огнено въздиша по нощта.

Настъпва мрак и, ето, слънцето се скрива.

Завърта се кръгът.

Заспива всичко, детството отлита.

И въздухът трепери като вик.

Така минават миговете бавни.

Животът расте във своя кръговрат.

И вечно въртят се на спирали мрак и светлина.

Ден и нощ, радост и тъга, смях и сълзи,

                           настъпват се, боричкат се, отлитат, кацат, пеят и кривят се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...