Изгрява слънцето, тълпи се понасят по празните улици,

Започва денят, пукнало се е вече утрото.

Като розов цвят, пламтящ,

Сияе денят. Започнал е.

Ежедневието вече свири на своята тъжна цигулка.

Отнякъде се носи полет на светулка.

Повява вятър.

Листата на дърветата напяват нежно, монотонно.

Дошло е пладне.

Птица се надига.

Изгрява спомен, един мечтател огнено въздиша по нощта.

Настъпва мрак и, ето, слънцето се скрива.

Завърта се кръгът.

Заспива всичко, детството отлита.

И въздухът трепери като вик.

Така минават миговете бавни.

Животът расте във своя кръговрат.

И вечно въртят се на спирали мрак и светлина.

Ден и нощ, радост и тъга, смях и сълзи,

                           настъпват се, боричкат се, отлитат, кацат, пеят и кривят се.