26 ago 2007, 17:46

Кръговрат

  Poesía
926 0 9
 

Сутринта

със езиче зелено,

дървото близва небето.

То се събужда засмяно

и със страст го целува.

Но от тази подранила любов

дървото тъгува.


На обяд

със сърце разцъфтяло,

дървото пчелата прегръща.

Тя отвръща му с ласки бодливи

и във плод се превръща.

Но премина зъл вятър

през златните клони

и плода от дървото прогони.


Вечерта,

изнемощяло, дървото

кротко милва снега.

Той се топи от желание

и в сълзи се разлива.

Но от тази закъсняла любов

дървото загива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...