26.08.2007 г., 17:46

Кръговрат

927 0 9
 

Сутринта

със езиче зелено,

дървото близва небето.

То се събужда засмяно

и със страст го целува.

Но от тази подранила любов

дървото тъгува.


На обяд

със сърце разцъфтяло,

дървото пчелата прегръща.

Тя отвръща му с ласки бодливи

и във плод се превръща.

Но премина зъл вятър

през златните клони

и плода от дървото прогони.


Вечерта,

изнемощяло, дървото

кротко милва снега.

Той се топи от желание

и в сълзи се разлива.

Но от тази закъсняла любов

дървото загива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...