Сутринта
със езиче зелено,
дървото близва небето.
То се събужда засмяно
и със страст го целува.
Но от тази подранила любов
дървото тъгува.
На обяд
със сърце разцъфтяло,
дървото пчелата прегръща.
Тя отвръща му с ласки бодливи
и във плод се превръща.
Но премина зъл вятър
през златните клони
и плода от дървото прогони.
Вечерта,
изнемощяло, дървото
кротко милва снега.
Той се топи от желание
и в сълзи се разлива.
Но от тази закъсняла любов
дървото загива.
© Цонка Людмилова Всички права запазени