Aug 26, 2007, 5:46 PM

Кръговрат

  Poetry
928 0 9
 

Сутринта

със езиче зелено,

дървото близва небето.

То се събужда засмяно

и със страст го целува.

Но от тази подранила любов

дървото тъгува.


На обяд

със сърце разцъфтяло,

дървото пчелата прегръща.

Тя отвръща му с ласки бодливи

и във плод се превръща.

Но премина зъл вятър

през златните клони

и плода от дървото прогони.


Вечерта,

изнемощяло, дървото

кротко милва снега.

Той се топи от желание

и в сълзи се разлива.

Но от тази закъсняла любов

дървото загива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...