Aug 26, 2007, 5:46 PM

Кръговрат 

  Poetry
584 0 9
 

Сутринта

със езиче зелено,

дървото близва небето.

То се събужда засмяно

и със страст го целува.

Но от тази подранила любов

дървото тъгува.


На обяд

със сърце разцъфтяло,

дървото пчелата прегръща.

Тя отвръща му с ласки бодливи

и във плод се превръща.

Но премина зъл вятър

през златните клони

и плода от дървото прогони.


Вечерта,

изнемощяло, дървото

кротко милва снега.

Той се топи от желание

и в сълзи се разлива.

Но от тази закъсняла любов

дървото загива.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??