Кръговрат
На двадесет гневът се сдържа трудно.
Импулсно се живее и умира.
Една усмивка и си вече влюбен.
Една раздяла и животът спира.
Една мечта и вече полетял си.
Едно докосване и вече заразяваш
с обичане, презрение и щастие
(каквото дойде). Мислиш, че живял си.
Съвети даваш. Мъдри недоносени.
Размахваш пръст и първи хвърляш камък.
Презираш дявола и Господа...
Накрая идва самотата непоканена.
И подарява време за въпроси,
но отговор готов не дава.
И ти разбираш смисъла на „после".
В пътеките без изход за обратно...
А после идва следващото "после",
което те притиска и ранява
с нерепетираното неудобство
след всяко падане да ставаш...
Но ти го правиш, вече осъзнато,
че преди теб и други са го правили.
За теб. И безвъзмездно. И когато
ти само болка си им причинявал.
За обичта, която си получил,
за прошката, която са ти дали.
И тя те следва като вярно куче
със спомени, облечени в носталгия...
И после идва следващото "после",
когато всичко вече е последно.
Ти си готов да искаш прошка
и да раздаваш някому от себе си.
За да поникнат думите ти някъде,
запомнени с добро, като послания.
Погалени от вяра в лекотата,
с която прошката лекува рани...
Предлагаш се с любов и със усмивка,
а срещу теб се смее твойто вчера.
Едва на двадесет години
вратата ти затръшва с недоверие...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нямам думи...Просто - поздравления!!!
-
Класика!!!
-
Хубав и истински!Искрени поздравления.
-
Прочетох го преди.
И после.
...и пак ще помълча.*
!!! -
И аз се присъединявам към аплодисментите!
-
Благодаря ви.Много сте мили към мен.Благодаря...
-
Истинно! Най-силното, което прочетох
млада усмивка -
Как ми насълзяват очите , твоите истини
изречени с най-точните и чисти слова...
Великолепна поезия!
С обич, мила и прекрасна , Доче. -
Много хубав стих! Разкошен е! И красив, и мъдър!
Сигурно си го обмисляла и така си решила, че е по-добре. Но аз бих прибавил две срички - сричките "още" в предпоследния ред на последния куплет. Да стане:
"Едва на двадесет години още -
вратата ти затръшва с недоверие..."
Та и този куплет да се уеднакви с останалите.Такова несъвършенство прочее има и в осмия куплет, но и там е много лесно да се поправи. Разбира се, ти може да си го допуснала умишлено - малкото несъвършенство понякога е необходимо за по-голяма достоверност!
-
Реален стих, докосващ!
Браво и от мен! -
Голяма си, поклон, Доче!!!!!!!!
-
Обичам да те чета!
-
Невероятно мъдро и хубаво!
-
Аплодисменти!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!! -
Поздравления!
-
Много хубав стих ,Доче!Поздрави и от мен!
-
Да, истината си казала!!!
Поздравлявам те, от все сърце! -
ПОздравления,Доче!!!
-
Поникнали са думите ти,
изпрели твоята словесна прежда,
на хората в сърцата посадили
вяра, любов и надежда. -
Аплодисменти!!!
-
Защо ли често тъй се получава,
че стихове споени в стройна форма
те през Сърцето жегват и направо
оставят в него белези от Смисъл,
оставят ни без дъх...и ни орисват.
(Какво да кажа друго, освен "Браво"?) -
Че ти каза всичко с този стих! Не остави думи! Аз ще се поклоня и ще замълча! Така се дават послания - така се прозира бъдещето - така се учим да не грешим. Свалям шапка пред този стих. Невероятна си Доче, знаех си аз, че твоето "затишие" предвещава "буря"!!!!!
-
Прекрасен стих!Поздрав!
-
Страхотен стих!БРАВО!!!
-
"Предлагаш се с любов и със усмивка,
а срещу теб се смее твойто вчера."
...! -
нямам думи
-
Да, точно не мислим за после, колко сме малки и изгубени,
трябва да си позволим да скочим, за да се научим да летим!!!
Поздравления, Доче!!! -
Пълно прозрение по отношение на младостта и присъщата и найвност! Пракрасен стих! Хареса ми като идея и звучене!Просто е много истинско!
-
И подарява време за въпроси,
но отговор готов не дава.
И ти разбираш смисъла на „после".
...
Страхотен стих, толкова верен, че истината чак боли...
!!! -
"А после идва следващото "после",
което те притиска и ранява
с нерепетираното неудобство
след всяко падане да ставаш..." Браво!
А финала е просто...върхът!!!Страхотно стихотворение!
-
Проздравления!
-
истина, истина е! браво, Доче!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
