15 февр. 2008 г., 23:13

Кръговрат 

  Поэзия
923 1 32
 

На двадесет гневът се сдържа трудно.

Импулсно се живее и умира.

Една усмивка и си вече влюбен.

Една раздяла и животът спира.

 

Една мечта и вече полетял си.

Едно докосване и вече заразяваш

с обичане, презрение и щастие

(каквото дойде). Мислиш, че живял си.

 

Съвети даваш. Мъдри недоносени.

Размахваш пръст и първи хвърляш камък.

Презираш дявола и Господа...

Накрая идва самотата непоканена.

 

И подарява време за въпроси,

но отговор готов не дава.

И ти разбираш смисъла на „после".

В пътеките без изход за обратно...

 

А после идва следващото "после",

което те притиска и ранява

с нерепетираното неудобство

след всяко падане да ставаш...

 

Но ти го правиш, вече осъзнато,

че преди теб и други са го правили.

За теб. И безвъзмездно. И когато

ти само болка си им причинявал.

 

За обичта, която си получил,

за прошката, която са ти дали.

И тя те следва като вярно куче

със спомени, облечени в носталгия...

 

И после идва следващото "после",

когато всичко вече е последно.

Ти си готов да искаш прошка

и да раздаваш някому от себе си.

 

За да поникнат думите ти някъде,

запомнени с добро, като послания.

Погалени от вяра в лекотата,

с която прошката лекува рани...

 

Предлагаш се с любов и със усмивка,

а срещу теб се смее твойто вчера.

Едва на двадесет години

вратата ти затръшва с недоверие...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямам думи...Просто - поздравления!!!
  • Класика!!!
  • Хубав и истински!Искрени поздравления.
  • Прочетох го преди.
    И после.

    ...и пак ще помълча.*

    !!!
  • И аз се присъединявам към аплодисментите!
  • Благодаря ви.Много сте мили към мен.Благодаря...
  • Истинно! Най-силното, което прочетох
    млада усмивка
  • Как ми насълзяват очите , твоите истини
    изречени с най-точните и чисти слова...
    Великолепна поезия!
    С обич, мила и прекрасна , Доче.
  • Много хубав стих! Разкошен е! И красив, и мъдър!
    Сигурно си го обмисляла и така си решила, че е по-добре. Но аз бих прибавил две срички - сричките "още" в предпоследния ред на последния куплет. Да стане:
    "Едва на двадесет години още -
    вратата ти затръшва с недоверие..."

    Та и този куплет да се уеднакви с останалите.Такова несъвършенство прочее има и в осмия куплет, но и там е много лесно да се поправи. Разбира се, ти може да си го допуснала умишлено - малкото несъвършенство понякога е необходимо за по-голяма достоверност!

  • Реален стих, докосващ!
    Браво и от мен!
  • Голяма си, поклон, Доче!!!!!!!!
  • Обичам да те чета!
  • Невероятно мъдро и хубаво!
  • Аплодисменти!!!
    !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Поздравления!
  • Много хубав стих ,Доче!Поздрави и от мен!
  • Да, истината си казала!!!
    Поздравлявам те, от все сърце!
  • ПОздравления,Доче!!!
  • Поникнали са думите ти,
    изпрели твоята словесна прежда,
    на хората в сърцата посадили
    вяра, любов и надежда.
  • Аплодисменти!!!
  • Защо ли често тъй се получава,
    че стихове споени в стройна форма
    те през Сърцето жегват и направо
    оставят в него белези от Смисъл,
    оставят ни без дъх...и ни орисват.
    (Какво да кажа друго, освен "Браво"?)
  • Че ти каза всичко с този стих! Не остави думи! Аз ще се поклоня и ще замълча! Така се дават послания - така се прозира бъдещето - така се учим да не грешим. Свалям шапка пред този стих. Невероятна си Доче, знаех си аз, че твоето "затишие" предвещава "буря"!!!!!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Страхотен стих!БРАВО!!!
  • "Предлагаш се с любов и със усмивка,

    а срещу теб се смее твойто вчера."


    ...!
  • нямам думи
  • Да, точно не мислим за после, колко сме малки и изгубени,
    трябва да си позволим да скочим, за да се научим да летим!!!
    Поздравления, Доче!!!
  • Пълно прозрение по отношение на младостта и присъщата и найвност! Пракрасен стих! Хареса ми като идея и звучене!Просто е много истинско!
  • И подарява време за въпроси,
    но отговор готов не дава.
    И ти разбираш смисъла на „после".
    ...
    Страхотен стих, толкова верен, че истината чак боли...
    !!!
  • "А после идва следващото "после",

    което те притиска и ранява

    с нерепетираното неудобство

    след всяко падане да ставаш..." Браво!

    А финала е просто...върхът!!!Страхотно стихотворение!



  • Проздравления!
  • истина, истина е! браво, Доче!
Предложения
: ??:??