Дали съм аз, дали си ти,
дали са тези в НЛО-то,
земята бавно се върти
и всичко е игра на тото.
Луна над нас все тъй кръжи
със лик, обърнат към доброто.
Понякога и тя тъжи
в нощта, когато вижда злото.
И хората в една съдба
събира тя, денят разделя.
Товари смъква от гърба
след труд на меката постеля.
Дали съм аз, дали си ти,
дали са тези в НЛО-то,
едни и същи съдбини
държат ни здраво на хорото.
Докато корен в таз земя
накрая пуснем надълбоко
и преродени в светлина
се въплътим във цвят на лотос.
© Иван Христов Todos los derechos reservados