1 feb 2011, 13:21

Кръговрат

682 0 2

Като цветче усмихнато в тревите,

във мен разцъфва Любовта,

като звезда, най-ярка сред звездите,

при мен ти идваш в утринта.

Вечерница ли си, или Зорница,

ако ме питаш, аз не знам.

Във ранината, като птица,

посрещам те с изгарящ плам!

Но срещата със теб е кратка,

на границата на нощта с деня,

събуждам се, но ти си в дрямка сладка,

а станеш ли, пък мен оборва ме сънят.

 

Аз Слънцето съм жарко денем,

а ти си нощем нежната Луна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Лидия, радвам се че ти хареса! Поздрави!
  • Красота и нежност!

    "Аз Слънцето съм жарко денем,
    а ти си нощем нежната Луна!"

    Поздрави за стиха!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....