Като цветче усмихнато в тревите,
във мен разцъфва Любовта,
като звезда, най-ярка сред звездите,
при мен ти идваш в утринта.
Вечерница ли си, или Зорница,
ако ме питаш, аз не знам.
Във ранината, като птица,
посрещам те с изгарящ плам!
Но срещата със теб е кратка,
на границата на нощта с деня,
събуждам се, но ти си в дрямка сладка,
а станеш ли, пък мен оборва ме сънят.
Аз Слънцето съм жарко денем,
а ти си нощем нежната Луна!
© Ангел Филипов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
