Като цветче усмихнато в тревите,
във мен разцъфва Любовта,
като звезда, най-ярка сред звездите,
при мен ти идваш в утринта.
Вечерница ли си, или Зорница,
ако ме питаш, аз не знам.
Във ранината, като птица,
посрещам те с изгарящ плам!
Но срещата със теб е кратка,
на границата на нощта с деня,
събуждам се, но ти си в дрямка сладка,
а станеш ли, пък мен оборва ме сънят.
Аз Слънцето съм жарко денем,
а ти си нощем нежната Луна!
© Ангел Филипов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
