Като цветче усмихнато в тревите,
във мен разцъфва Любовта,
като звезда, най-ярка сред звездите,
при мен ти идваш в утринта.
Вечерница ли си, или Зорница,
ако ме питаш, аз не знам.
Във ранината, като птица,
посрещам те с изгарящ плам!
Но срещата със теб е кратка,
на границата на нощта с деня,
събуждам се, но ти си в дрямка сладка,
а станеш ли, пък мен оборва ме сънят.
Аз Слънцето съм жарко денем,
а ти си нощем нежната Луна!
© Ангел Филипов Всички права запазени