16 mar 2007, 20:10

Кръговрат на живота

  Poesía
1.7K 0 1

В един момент една душа увяхва и стъклено сърце със трясък се разбива,
преди крепеше го една любов и днес със нея то загива...
Макар в различни светове, песента им вее се във вечността,
защото неразделни бяха те - като лъча и неговата светлина.

А в следващия нов живот изгрява, едно сърце започва да тупти -
за него изгревът сега настъпва и още дълго ще гори.
Душата му тепърва ще изпита радост, болка и тъга,
сърцето му сега поема по пътя на жестоката съдба...

Животът сякаш предизвиква човешката, измъчена душа
да влезе с вик и боен рог в една изгубена борба...
Защото за да има слънце младото лале,
сенчестият бор ще трябва да умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защото за да има слънце младото лале,
    сенчестият бор ще трябва да умре.

    Каква дълбока философия има в теб!*

    (сенчест бор- гениален образ!)

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...