Mar 16, 2007, 8:10 PM

Кръговрат на живота

  Poetry
1.7K 0 1

В един момент една душа увяхва и стъклено сърце със трясък се разбива,
преди крепеше го една любов и днес със нея то загива...
Макар в различни светове, песента им вее се във вечността,
защото неразделни бяха те - като лъча и неговата светлина.

А в следващия нов живот изгрява, едно сърце започва да тупти -
за него изгревът сега настъпва и още дълго ще гори.
Душата му тепърва ще изпита радост, болка и тъга,
сърцето му сега поема по пътя на жестоката съдба...

Животът сякаш предизвиква човешката, измъчена душа
да влезе с вик и боен рог в една изгубена борба...
Защото за да има слънце младото лале,
сенчестият бор ще трябва да умре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защото за да има слънце младото лале,
    сенчестият бор ще трябва да умре.

    Каква дълбока философия има в теб!*

    (сенчест бор- гениален образ!)

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...