Mar 16, 2007, 8:10 PM

Кръговрат на живота

  Poetry
1.7K 0 1

В един момент една душа увяхва и стъклено сърце със трясък се разбива,
преди крепеше го една любов и днес със нея то загива...
Макар в различни светове, песента им вее се във вечността,
защото неразделни бяха те - като лъча и неговата светлина.

А в следващия нов живот изгрява, едно сърце започва да тупти -
за него изгревът сега настъпва и още дълго ще гори.
Душата му тепърва ще изпита радост, болка и тъга,
сърцето му сега поема по пътя на жестоката съдба...

Животът сякаш предизвиква човешката, измъчена душа
да влезе с вик и боен рог в една изгубена борба...
Защото за да има слънце младото лале,
сенчестият бор ще трябва да умре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защото за да има слънце младото лале,
    сенчестият бор ще трябва да умре.

    Каква дълбока философия има в теб!*

    (сенчест бор- гениален образ!)

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...