16.03.2007 г., 20:10

Кръговрат на живота

1.7K 0 1

В един момент една душа увяхва и стъклено сърце със трясък се разбива,
преди крепеше го една любов и днес със нея то загива...
Макар в различни светове, песента им вее се във вечността,
защото неразделни бяха те - като лъча и неговата светлина.

А в следващия нов живот изгрява, едно сърце започва да тупти -
за него изгревът сега настъпва и още дълго ще гори.
Душата му тепърва ще изпита радост, болка и тъга,
сърцето му сега поема по пътя на жестоката съдба...

Животът сякаш предизвиква човешката, измъчена душа
да влезе с вик и боен рог в една изгубена борба...
Защото за да има слънце младото лале,
сенчестият бор ще трябва да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото за да има слънце младото лале,
    сенчестият бор ще трябва да умре.

    Каква дълбока философия има в теб!*

    (сенчест бор- гениален образ!)

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...