Боли, а душата ти празна е.
Боли, а в очите ти няма сълзи.
Боли, душата ми страда, а ти -
далече си, няма те.
Нищо във теб не скърби.
Сърцето ми страда, кърви,
от очите ми бликат сълзи,
страшно е, болката ври и кипи.
Но студен си към мойте сълзи,
във сърцето ти грам топлина
няма дори светлина
всичко обвито е в мрак - без зора.
Къде остава Тя във всичко това,
къде отидоха думите,
защо лед завладя топлината
и мрак затри светлината?
В душата ти място за чувства няма,
ти вече си само лъжи и измама,
съсипваш душата си - на друг не вредиш,
в сърцето ти властва забрава.
Боли, а душата ти страда.
Боли - очите ти са пълни със сълзи.
Боли, душата ми пее,
а твойта скърби.
Всичко във тебе тъжи.
Молиш се,
викаш,
крещиш.
Избавление търсиш, но виж -
обърни се назад и сам прецени,
помощ ще има ли за теб в този час,
премахни порока, жестокостта,
слънце ще грейне в твоята душа.
Обрат във чувствата се появи,
страдаща - бях аз,
но съкрушен накрая си ти!!!
© Десислава Todos los derechos reservados