Боли, а душата ти празна е.

Боли, а в очите ти няма сълзи.

Боли, душата ми страда, а ти -

далече си, няма те.

Нищо във теб не скърби.

Сърцето ми страда, кърви,

от очите ми бликат сълзи,

страшно е, болката ври и кипи.

Но студен си към мойте сълзи,

във сърцето ти грам топлина

няма дори светлина

всичко обвито е в мрак - без зора.

Къде остава Тя във всичко това,

къде отидоха думите,

защо лед завладя топлината

и мрак затри светлината?

В душата ти място за чувства няма,

ти вече си само лъжи и измама,

съсипваш душата си - на друг не вредиш,

в сърцето ти властва забрава.

Боли, а душата ти страда.

Боли - очите ти са пълни със сълзи.

Боли, душата ми пее,

а твойта скърби.

Всичко във тебе тъжи.

Молиш се,

викаш,

крещиш.

Избавление търсиш, но виж -

обърни се назад и сам прецени,

помощ ще има ли за теб в този час,

премахни порока, жестокостта,

слънце ще грейне в твоята душа.

Обрат във чувствата се появи,

страдаща - бях аз,

но съкрушен накрая си ти!!!