Танцуват гълъби, а жури лешояди

оценяват ги, но според своя вкус.

В душите вдигат се бетонени огради,

разделя влюбените... косъм рус...

Дърветата крепят ги дълги корени,

реката храни я небесния ефир,

човекът е продукт на своите спомени,

че миналото е на бъдещето командир...

Във кучето се крие древен вълк

и свързва ги луната щом заспят.

Воиниците, с живота си платили своя дълг,

далѝ са врагове и в оня свят?

Камила скита из пустинните полета

и търси извора на вечния живот.

В мъжете крият се забравени хлапета,

но кой е на съдбите ни пилот?

Препускат ветровете неуморни

със лека стъпка, или луд галоп,

а облаците във безбройните си форми

не спират никога пред знака "Стоп".

Тече си битието и минава,

а ние сме сълзѝ във неговата същност.

И времето на никой не прощава!

Но и защо ли да го прави всъщност?

И всичко е така халюцигенно,

че често вплели се във този кръговрат

не виждаме кое във него е безценно -

Човекът просто миг е от един безкраен свят!

      *****

Приспивам леко своите въпроси

и мислите си ги завивам със одеяло.

За късче щастие едно детенце проси,

а пътя свършва... в вечното начало...

16.09.2015.

Георги Каменов