Танцуват гълъби, а жури лешояди
оценяват ги, но според своя вкус.
В душите вдигат се бетонени огради,
разделя влюбените... косъм рус...
Дърветата крепят ги дълги корени,
реката храни я небесния ефир,
човекът е продукт на своите спомени,
че миналото е на бъдещето командир...
Във кучето се крие древен вълк
и свързва ги луната щом заспят.
Воиниците, с живота си платили своя дълг,
далѝ са врагове и в оня свят?
Камила скита из пустинните полета
и търси извора на вечния живот.
В мъжете крият се забравени хлапета,
но кой е на съдбите ни пилот?
Препускат ветровете неуморни
със лека стъпка, или луд галоп,
а облаците във безбройните си форми
не спират никога пред знака "Стоп".
Тече си битието и минава,
а ние сме сълзѝ във неговата същност.
И времето на никой не прощава!
Но и защо ли да го прави всъщност?
И всичко е така халюцигенно,
че често вплели се във този кръговрат
не виждаме кое във него е безценно -
Човекът просто миг е от един безкраен свят!
*****
Приспивам леко своите въпроси
и мислите си ги завивам със одеяло.
За късче щастие едно детенце проси,
а пътя свършва... в вечното начало...
16.09.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени