Mitvans (Иванъ Митовъ) Mitvans (Иванъ Митовъ)
65 243
2 mar 2021, 23:46

Кръговрати: IV. Любовният огън, когато угасне...

946 6 13

  (Посветено на самотните жени)

                *     *     *

Пак е сама след поредната свада,

тъжна душата... Светът се разпада.

Скъсана връзка... Развръзка! Прощава!

Търси разтуха в цветята забрава..

 

Плаче небето... Сподавена мъка.

Тежка е, тежка любовна разлъка.

Стичат се струйки вода ненапита.

Тича поточе с реката да скита.

                  *     *     *

Нижат се дните, измина годината...

Пролет пристига, пробужда градината.

Сутрин и вечер минава с мълчание,

Кръгове тъмни, в очите страдание.

 

Щом ги погледне притваря ресниците,

скръбни цветята навеждат главиците.

Все така празна посреща я къщата.

Идва с нощта самотата. Прегръща я!

 

20 декември 2020 –

12,30 ч., 21 февруари 2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0