2.03.2021 г., 23:46 ч.

Кръговрати: IV. Любовният огън, когато угасне... 

  Поезия » Оди и поеми, Авторска песен
607 6 13

  (Посветено на самотните жени)

                *     *     *

Пак е сама след поредната свада,

тъжна душата... Светът се разпада.

Скъсана връзка... Развръзка! Прощава!

Търси разтуха в цветята забрава..

 

Плаче небето... Сподавена мъка.

Тежка е, тежка любовна разлъка.

Стичат се струйки вода ненапита.

Тича поточе с реката да скита.

                  *     *     *

Нижат се дните, измина годината...

Пролет пристига, пробужда градината.

Сутрин и вечер минава с мълчание,

Кръгове тъмни, в очите страдание.

 

Щом ги погледне притваря ресниците,

скръбни цветята навеждат главиците.

Все така празна посреща я къщата.

Идва с нощта самотата. Прегръща я!

 

20 декември 2020 –

12,30 ч., 21 февруари 2021

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи! Хубав ден ти желая!
  • Чудесен стих!
  • Благодаря ти, Дарина! Желая ти хубава вечер!
  • Красива образност и чувственост
  • Благодаря, Миночка! Всичко добро ти желая!
  • Много е хубаво, Иван, тази самота погубва живота!
  • От все сърце ти благодаря за посещението и коментара, Скитница!
    Хубав и ведър слънчев следобед!
  • Красиво е посвещението ти! Самотата е болка, а прегръдката и́ е ледена...
    Поздравявам те!
  • Росица, Румяна, благодаря че посетихте моята страница. Радвам се че ви харесва!
  • Благодаря за посещението и коментара, Георги! Всички добро ти желая!
  • Харесвам " Кръговрати" те ти! Има и самотни мъже. Жената по споделя за мъжа е нетипично!
    Благодаря ти за коментара и за любими!
  • Само мога да замълча! Страхотно стихотворение! Поздравления!
  • Поздравления за стойностната творба!
Предложения
: ??:??