Кръговрати: IV. Любовният огън, когато угасне...
(Посветено на самотните жени)
* * *
Пак е сама след поредната свада,
тъжна душата... Светът се разпада.
Скъсана връзка... Развръзка! Прощава!
Търси разтуха в цветята забрава..
Плаче небето... Сподавена мъка.
Тежка е, тежка любовна разлъка.
Стичат се струйки вода ненапита.
Тича поточе с реката да скита.
* * *
Нижат се дните, измина годината...
Пролет пристига, пробужда градината.
Сутрин и вечер минава с мълчание,
Кръгове тъмни, в очите страдание.
Щом ги погледне притваря ресниците,
скръбни цветята навеждат главиците.
Все така празна посреща я къщата.
Идва с нощта самотата. Прегръща я!
20 декември 2020 –
12,30 ч., 21 февруари 2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
