VIII. Влюбени птици летят
Бърза Полина в гората зелена,
изворче срещна с водица студена.
Сянка му хвърлят високите буки...
Две гургулици в дъбравата гукат.
Китна поляна с цъфтящи тревички,
жужат над тях работливи пчелички.
Въздухът чист е, на пролет ухае...
Диша на воля простора омаен!
* * *
Плисна лицето с водица студена,
пък си полегна в тревата зелена...
Лъхна, полъхна ветрец от гората,
спря и притихна за миг сред листата...
С нежна милувка я слънцето гали,
устни в усмивка са пак засияли.
Свежият въздух скръбта и разсея,
Славеи песничка някъде пеят.
Шум от криле и... бял гълъб долита...
идва за нея, в света се наскита...
Следвайки тайния зов на сърцата,
влюбени птици летят в небесата.
23:30 ч., 26 декември 2020
Край
© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados