28.05.2021 г., 15:10

Кръговрати – VIII. Влюбени птици летят

753 6 15

    VIII. Влюбени птици летят

 

Бърза Полина в гората зелена,

изворче срещна с водица студена.

 

Сянка му хвърлят високите буки...

Две гургулици в дъбравата гукат.

 

Китна поляна с цъфтящи тревички,

жужат над тях работливи пчелички.

 

Въздухът чист е, на пролет ухае...

Диша на воля простора омаен!

 

                   *   *   *

Плисна лицето с водица студена,

пък си полегна в тревата зелена...

 

Лъхна, полъхна ветрец от гората,

спря и притихна за миг сред листата...

 

С нежна милувка я слънцето гали,

устни в усмивка са пак засияли.

 

Свежият въздух скръбта и разсея,

Славеи песничка някъде пеят.

 

Шум от криле и... бял гълъб долита...

идва за нея, в света се наскита...

 

Следвайки тайния зов на сърцата,

влюбени птици летят в небесата.

 

23:30 ч., 26 декември 2020

 

                           Край

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Краси, че постави "Кръговрати – VIII. Влюбени птици летят", в свързани произведения с "Може би"! Желая ти всичко най-хубаво"!
  • Благодаря за посещението, Миночка! Радвам се, че ти е харесало! Всичко добро ти желая!
  • Толкова е хубаво, нежно и обично и в унисон с природата, става прекрасно! Хареса ми!
  • Благодаря за посещението, Георги и за коментара, който остави, и за добавката в "любими"! Бъди жив и здрав! Хубав и успешен ден!
  • Много е добро, браво!

Може би

Съвземи се от стреса момиче.
На живота не гледай сурово.
Ако той те все още обича,
с пролетта ще се върне отново.
С красота си от Бог надарена, ...
1.1K 15 35

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...