14 mar 2014, 19:40

Кръгът на ума

907 0 0

Изградена от сладки мечти
ти живееш в тайните на мойте очи.
Колко дълбоко те пазя,
колко много те мразя...


Опитвам се да те удавя във сълзи,
но дори времето не може да те заличи.

 

Умът ми е сломен...
Колко много се опитвам да скрия.

Заключен съм в черната сфера,

бода очите си с магичния ключ,
бродя из нея и търся
къде е краят на нейния кръг.

 

Изтощен съм от тази стихия,
която ме разкъсва преди всеки мой сън.
Изтощен съм твоя образ да пазя,
когато искам да изплувам навън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Проблематичност Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...