Изградена от сладки мечти
ти живееш в тайните на мойте очи.
Колко дълбоко те пазя,
колко много те мразя...

Опитвам се да те удавя във сълзи,
но дори времето не може да те заличи.

Умът ми е сломен...
Колко много се опитвам да скрия.

Заключен съм в черната сфера,

бода очите си с магичния ключ,
бродя из нея и търся
къде е краят на нейния кръг.

Изтощен съм от тази стихия,
която ме разкъсва преди всеки мой сън.
Изтощен съм твоя образ да пазя,
когато искам да изплувам навън.