27 sept 2019, 19:23

Кръстих я на теб 

  Poesía » De amor
830 1 2

 

Най-красивата звезда избрах

и кръстих я на теб.

В този миг сърцето пак се разтуптя

и излъгах го, че е до теб.

 

Очите пълни бяха -

изпиваха тази красота,

защото досега те жадни бяха -

ненапили се от ничия сълза.

 

Ръцете мирно си стояха до гърдите,

непротегнати към теб,

защото те доволни бяха

от гледката в безкрайното небе.

 

И как да кажа, че ми липсваш

като това не е така.

Аз всяка вечер с тебе си говоря

чрез тази мъничка звезда.

 

Казвам ѝ, че я обичам,

усмихвам се без глас,

а тя започва да сияе толкоз силно,

че разстоянието без значение е между нас.

 

И я моля аз за прошка,

че от ярост през деня

постоянно грешки правя –

едва дочаквам вечерта.

 

А тя кротко и велико

всяка нощ се появява

и със сила тайнствена, красива,

любовта си ми дарява.

 

И така заспивам по-спокойно,

със усмивка на лице,

защото тази нощ отново

аз се срещнах с теб.

 

И ако някой ден угасне

тази хубава звезда,

желанието ми докато пада пак ще бъде

живота си с теб да споделя …

© Симона Богданска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако можеха да ни проговорят...
  • Прекрасно стихотворение! Всеки с голяма душа гледа към звездите и споделя с тях. А какво ли знаят те, след като са там от милиарди години и ще останат там още толкова...
Propuestas
: ??:??