Най-красивата звезда избрах

и кръстих я на теб.

В този миг сърцето пак се разтуптя

и излъгах го, че е до теб.

Очите пълни бяха -

изпиваха тази красота,

защото досега те жадни бяха -

ненапили се от ничия сълза.

Ръцете мирно си стояха до гърдите,

непротегнати към теб,

защото те доволни бяха

от гледката в безкрайното небе.

И как да кажа, че ми липсваш

като това не е така.

Аз всяка вечер с тебе си говоря

чрез тази мъничка звезда.

Казвам ѝ, че я обичам,

усмихвам се без глас,

а тя започва да сияе толкоз силно,

че разстоянието без значение е между нас.

И я моля аз за прошка,

че от ярост през деня

постоянно грешки правя –

едва дочаквам вечерта.

А тя кротко и велико

всяка нощ се появява

и със сила тайнствена, красива,

любовта си ми дарява.

И така заспивам по-спокойно,

със усмивка на лице,

защото тази нощ отново

аз се срещнах с теб.

И ако някой ден угасне

тази хубава звезда,

желанието ми докато пада пак ще бъде

живота си с теб да споделя …