Кръстопът

3 may 2011, 20:30

Poesía » Filosófica

795 0 2

Посрещам влаковете
в своята квартира и
изпращам всеки самолет.
А между тях, отпивам си
по глътка бира - ей тъй,
за да изглеждам по-щастлив.
Времето минава неусетно,
само тука вляво ме боли,
Напомня то за нещо истинско и светло,
което май вече няма го, уви…
А беше толкоз хубаво…
Дали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кръстопът

Искате да прочетете повече?

Propuestas