3 may 2011, 20:30

Кръстопът 

  Poesía » Filosófica
707 0 2

 

 

Посрещам влаковете

в своята квартира и

изпращам всеки самолет.

А между тях, отпивам си

по глътка бира - ей тъй,

за да изглеждам по-щастлив.

 

Времето минава неусетно,

само тука вляво ме боли,

Напомня то за нещо истинско и светло,

което май вече няма го, уви…

А беше толкоз хубаво…

Дали?

© Яни Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??