10 jun 2007, 20:46

КРЪСТОПЪТ

  Poesía
891 0 13


Осъмвам като краен кръстопът.
Изгубена посока дреме в ленност.
Насилени, надеждите не спят -
богатството разменят скрито с бедност.


Обърквам се в прозрачна маркировка
и търся неразбраните причини.
Отказвам им поредната призовка -
за тях не плащам данъци с години.


Забързано вървя със бавни стъпки.
Тежи реалността и ме предава.
И разумът съшивам с мръсни кръпки.
Парцален, уникатът се продава.


С накъсани конци ума обшивам,
но истината майсторски ще лъсне.
На път безпътен мислено се скривам,
щом времето отровата си пръсне.


С невърнатия заем към сърцето,
на кръстопътя, дремещ в безпосочност,
достойнството е нещото, което
парцали шие със швейцарска точност.

 



10.06.2007 г.
Д.Дечева

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредният невероятен стих!!!
    Пишеш много добре!
    Не спирай да го правиш!!!
    Поздрав, мила!
  • И мъдър, и силен е стиха ти!
    Бъди обичана!
  • Дари, кажи на МАЛКАТА, че студентството си е студентство, въпреки задухата! Кажи й го ти, че на мен може да не ми повярва - познаваме се едва от събота (или беше неделя?). Извинявай за прозаическото отклонение.
    А за това тук... Продължавай да ги насилваш, ако трябва, не ги оставяй да спят. Ти си знаеш.
    Поздрав!
  • ДАР-че и отгоре ти е дал Господ...
  • Дар-че, Дар-че, ти си на-що За-хар-че!
    Браво, мила!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...