КРЪСТОПЪТ
Осъмвам като краен кръстопът.
Изгубена посока дреме в ленност.
Насилени, надеждите не спят -
богатството разменят скрито с бедност.
Обърквам се в прозрачна маркировка
и търся неразбраните причини.
Отказвам им поредната призовка -
за тях не плащам данъци с години.
Забързано вървя със бавни стъпки.
Тежи реалността и ме предава.
И разумът съшивам с мръсни кръпки.
Парцален, уникатът се продава.
С накъсани конци ума обшивам,
но истината майсторски ще лъсне.
На път безпътен мислено се скривам,
щом времето отровата си пръсне.
С невърнатия заем към сърцето,
на кръстопътя, дремещ в безпосочност,
достойнството е нещото, което
парцали шие със швейцарска точност.
10.06.2007 г.
Д.Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
