Кръстопът

 Пътека тясна в мир и покой

изминавах с години в зной и порой,

с поглед уверен, напред устремен,

без да съзирам зараждащ се ден.

Без план, без сценарий от някой невеж,

без страх, без посока, но с душевен стремеж,

просторът съдбовен пред мен се откри,

сърцето ми спира, умът ми шепти:

„Пред себе си гледай, страха преглътни

така се постигат всички мечти!".

Водопади затихват в неподвижен застой,

природата тръпне за очакван двубой.

Изненадващо пада лъчът-просветител,

а светлината облива таз човешка обител.

Сцена, герои, завеса и дим,

пътища много, а избор - един!

Пътят се разделя, а възможността една.

Какво да правя - да се слея, или да продължа сама?

Това разкъсва ме отвътре

и не ми дава покой нощес.

В коя посока да поема,

да бележа ли живота си с прогрес?

21.02.2008 г.

22 г.