30.03.2008 г., 22:10

Кръстопът

1.4K 0 2

Кръстопът

 

 Пътека тясна в мир и покой

изминавах с години в зной и порой,

с поглед уверен, напред устремен,

без да съзирам зараждащ се ден.

 

Без план, без сценарий от някой невеж,

без страх, без посока, но с душевен стремеж,

просторът съдбовен пред мен се откри,

сърцето ми спира, умът ми шепти:

„Пред себе си гледай, страха преглътни

така се постигат всички мечти!".

 

Водопади затихват в неподвижен застой,

природата тръпне за очакван двубой.

Изненадващо пада лъчът-просветител,

а светлината облива таз човешка обител.

Сцена, герои, завеса и дим,

пътища много, а избор - един!

 

Пътят се разделя, а възможността една.

Какво да правя - да се слея, или да продължа сама?

 

Това разкъсва ме отвътре

и не ми дава покой нощес.

В коя посока да поема,

да бележа ли живота си с прогрес?

 

21.02.2008 г.

22 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исето Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...