14 sept 2010, 11:24

Кръстопът

  Poesía » Otra
842 0 0

                        КРЪСТОПЪТ

 

 

 

Стоя на кръстопът.

Нощта над мен е нежна,

но асоциациите за красота

недейте,  моля ви, да будите.

Сега стоя на кръстопът,

а в мен самия

кръстосва ято ослепели прилепи.

Това е.

Болезнено, мъчително,

с криле от осъзнати истини

във незаслужени обиди  и вини,

на вечна слепота обречени,

крещят като кошмари сред съня ми.

Миг само, само миг

и всичко ще е друго,

от кръстопътя ще остане оня път,

по който няма да се лутам.

Остава да го уловя,

с ръце душата своя да разтворя,

за да изхвръкне ятото навън завинаги.

Да, само миг, когато

от крясъка на прилепите слепи

ще се роди божественият глас на гълъби...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...