Кръстопът
КРЪСТОПЪТ
Стоя на кръстопът.
Нощта над мен е нежна,
но асоциациите за красота
недейте, моля ви, да будите.
Сега стоя на кръстопът,
а в мен самия
кръстосва ято ослепели прилепи.
Това е.
Болезнено, мъчително,
с криле от осъзнати истини
във незаслужени обиди и вини,
на вечна слепота обречени,
крещят като кошмари сред съня ми.
Миг само, само миг
и всичко ще е друго,
от кръстопътя ще остане оня път,
по който няма да се лутам.
Остава да го уловя,
с ръце душата своя да разтворя,
за да изхвръкне ятото навън завинаги.
Да, само миг, когато
от крясъка на прилепите слепи
ще се роди божественият глас на гълъби...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Иванов Всички права запазени