14 сент. 2010 г., 11:24

Кръстопът

839 0 0

                        КРЪСТОПЪТ

 

 

 

Стоя на кръстопът.

Нощта над мен е нежна,

но асоциациите за красота

недейте,  моля ви, да будите.

Сега стоя на кръстопът,

а в мен самия

кръстосва ято ослепели прилепи.

Това е.

Болезнено, мъчително,

с криле от осъзнати истини

във незаслужени обиди  и вини,

на вечна слепота обречени,

крещят като кошмари сред съня ми.

Миг само, само миг

и всичко ще е друго,

от кръстопътя ще остане оня път,

по който няма да се лутам.

Остава да го уловя,

с ръце душата своя да разтворя,

за да изхвръкне ятото навън завинаги.

Да, само миг, когато

от крясъка на прилепите слепи

ще се роди божественият глас на гълъби...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....