8 dic 2005, 21:43

Кръстопът

  Poesía
1.1K 0 2

Кръстопът

 

 

Пак вали в душата ми

и мисли парещи засипват моя ден,

и тръгнала отново,но на никъде,

поискала да спра,макар че пътя е пред мен.

 

Оглеждам се уплашена,като чели на улица,

избираща посоката на кръстопът,

ала зеленото оказа се измислица

и чаках някакъв сигнал-дори и друг.

 

Но стигаха до мене само звуците

от улицата от кипящият живот.

И гледах как се радват другите,

застинала от страх да не пресека щастливия им път.

 

И пак се лъжех,че сама ще мога,

да пристъпя улицата даже в мрак,

просто като кажа сбогом

на  останалия зад гърба ми свят.

 

 

        24.07.05г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...