8 dic 2005, 21:43

Кръстопът

  Poesía
1.1K 0 2

Кръстопът

 

 

Пак вали в душата ми

и мисли парещи засипват моя ден,

и тръгнала отново,но на никъде,

поискала да спра,макар че пътя е пред мен.

 

Оглеждам се уплашена,като чели на улица,

избираща посоката на кръстопът,

ала зеленото оказа се измислица

и чаках някакъв сигнал-дори и друг.

 

Но стигаха до мене само звуците

от улицата от кипящият живот.

И гледах как се радват другите,

застинала от страх да не пресека щастливия им път.

 

И пак се лъжех,че сама ще мога,

да пристъпя улицата даже в мрак,

просто като кажа сбогом

на  останалия зад гърба ми свят.

 

 

        24.07.05г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...