Кръстопът
Кръстопът
Пак вали в душата ми
и мисли парещи засипват моя ден,
и тръгнала отново,но на никъде,
поискала да спра,макар че пътя е пред мен.
Оглеждам се уплашена,като чели на улица,
избираща посоката на кръстопът,
ала зеленото оказа се измислица
и чаках някакъв сигнал-дори и друг.
Но стигаха до мене само звуците
от улицата от кипящият живот.
И гледах как се радват другите,
застинала от страх да не пресека щастливия им път.
И пак се лъжех,че сама ще мога,
да пристъпя улицата даже в мрак,
просто като кажа сбогом
на останалия зад гърба ми свят.
24.07.05г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Радева Всички права запазени
