12 abr 2009, 19:44

Кръстопът

921 0 4

 

Аз чувствам в себе си дълбокото притегляне

към твоето сърце като магнит

и сам не знам от чувствата обтегнат,

дали съм тъжен с теб, или честит.

 

И тъжен, и честит с предчувствие неясно,

което свойте цветове мени,

не съм ли пешеходец спрян натясно

помежду две сигнални светлини.

 

Едната вика, другата ме спира,

това си ти - ужасен кръстопът,

прорязал като някаква рапира

най-плодната земя на мойта гръд.

 

А огънят гори и веждите ни пърли,

и не излъчва нито струйка дим.

Защо във този огън не се хвърлим,

защо във пламъка не изгорим?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...