Apr 12, 2009, 7:44 PM

Кръстопът 

  Poetry » Love
774 0 4

 

Аз чувствам в себе си дълбокото притегляне

към твоето сърце като магнит

и сам не знам от чувствата обтегнат,

дали съм тъжен с теб, или честит.

 

И тъжен, и честит с предчувствие неясно,

което свойте цветове мени,

не съм ли пешеходец спрян натясно

помежду две сигнални светлини.

 

Едната вика, другата ме спира,

това си ти - ужасен кръстопът,

прорязал като някаква рапира

най-плодната земя на мойта гръд.

 

А огънят гори и веждите ни пърли,

и не излъчва нито струйка дим.

Защо във този огън не се хвърлим,

защо във пламъка не изгорим?

© Васил All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??