Кръстопът
Аз чувствам в себе си дълбокото притегляне
към твоето сърце като магнит
и сам не знам от чувствата обтегнат,
дали съм тъжен с теб, или честит.
И тъжен, и честит с предчувствие неясно,
което свойте цветове мени,
не съм ли пешеходец спрян натясно
помежду две сигнални светлини.
Едната вика, другата ме спира,
това си ти - ужасен кръстопът,
прорязал като някаква рапира
най-плодната земя на мойта гръд.
А огънят гори и веждите ни пърли,
и не излъчва нито струйка дим.
Защо във този огън не се хвърлим,
защо във пламъка не изгорим?
© Васил All rights reserved.
