12 апр. 2009 г., 19:44

Кръстопът

922 0 4

 

Аз чувствам в себе си дълбокото притегляне

към твоето сърце като магнит

и сам не знам от чувствата обтегнат,

дали съм тъжен с теб, или честит.

 

И тъжен, и честит с предчувствие неясно,

което свойте цветове мени,

не съм ли пешеходец спрян натясно

помежду две сигнални светлини.

 

Едната вика, другата ме спира,

това си ти - ужасен кръстопът,

прорязал като някаква рапира

най-плодната земя на мойта гръд.

 

А огънят гори и веждите ни пърли,

и не излъчва нито струйка дим.

Защо във този огън не се хвърлим,

защо във пламъка не изгорим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...