Кръстопът
Аз чувствам в себе си дълбокото притегляне
към твоето сърце като магнит
и сам не знам от чувствата обтегнат,
дали съм тъжен с теб, или честит.
И тъжен, и честит с предчувствие неясно,
което свойте цветове мени,
не съм ли пешеходец спрян натясно
помежду две сигнални светлини.
Едната вика, другата ме спира,
това си ти - ужасен кръстопът,
прорязал като някаква рапира
най-плодната земя на мойта гръд.
А огънят гори и веждите ни пърли,
и не излъчва нито струйка дим.
Защо във този огън не се хвърлим,
защо във пламъка не изгорим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
