VWtM (Янчо)
17 9
30 abr 2006, 14:35

Кръстопът 

  Poesía
609 0 6

Пак на този кръстопът съм заседнал.

Тук, където идвах и на където вървях.

И може би, ако поне веднъж бях погледнал,

щях да знам, че във кръг се въртях.

 

Пак този кръстопът отново достигнах,

след като всичките пътища в него видях

и сега, когато табелите стари отново подминах,

за своята няма любов вече разбрах.

 

Сега, по-стара от времето даже,

вървя без да виждам, но не като сляп,

по пътека, която ще ми покаже,

зад кръстопътя, онзи безкраен и приказен свят.

 

Сега, кръстопътя мен чака,

а не аз него, както преди.

Любовта ми не бърза да кипи и да смята,

а най-вече разбра как се мълчи.

 

Този кръстопът вече отмина,

друг съм тръгнал да търся сега

и щом го стигна, без да гледам ще мина,

защото знам, че по всеки път “тя” оставя следа!

© Янчо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да съгласен съм! Има обаче една правописна грешка , която променя пола на автора и обърква за момент. Цитирам : "Сега по-стара от времето..."! Предлагам автора да си я поправи на "...по-стар..."!)))
  • това е много добро! страхотна тема, идея, мисъл... звучи точно както трябва да звучи- твърдо и самоуверено, защото изборът тук е един от най-важните в живота! 6/6
  • Красиво
  • Разбрано!
  • Става въпрос за пътеката, че тя е по-стара от времето
  • Браво! Много ми харесва! Когато се озовеш на кръстопът, сърцето ще ти подскаже вярната посока! Поздрав!

    Само да попитам - в 3-та строфа, 1-ви стих:"по-стара" не трябва ли да е в м.род, аз поне така го подразбирам?
Propuestas
: ??:??