Кръстопът
Пак на този кръстопът съм заседнал.
Тук, където идвах и на където вървях.
И може би, ако поне веднъж бях погледнал,
щях да знам, че във кръг се въртях.
Пак този кръстопът отново достигнах,
след като всичките пътища в него видях
и сега, когато табелите стари отново подминах,
за своята няма любов вече разбрах.
Сега, по-стара от времето даже,
вървя без да виждам, но не като сляп,
по пътека, която ще ми покаже,
зад кръстопътя, онзи безкраен и приказен свят.
Сега, кръстопътя мен чака,
а не аз него, както преди.
Любовта ми не бърза да кипи и да смята,
а най-вече разбра как се мълчи.
Този кръстопът вече отмина,
друг съм тръгнал да търся сега
и щом го стигна, без да гледам ще мина,
защото знам, че по всеки път “тя” оставя следа!
© Янчо All rights reserved.
