Кръстопът
Пак на този кръстопът съм заседнал.
Тук, където идвах и на където вървях.
И може би, ако поне веднъж бях погледнал,
щях да знам, че във кръг се въртях.
Пак този кръстопът отново достигнах,
след като всичките пътища в него видях
и сега, когато табелите стари отново подминах,
за своята няма любов вече разбрах.
Сега, по-стара от времето даже,
вървя без да виждам, но не като сляп,
по пътека, която ще ми покаже,
зад кръстопътя, онзи безкраен и приказен свят.
Сега, кръстопътя мен чака,
а не аз него, както преди.
Любовта ми не бърза да кипи и да смята,
а най-вече разбра как се мълчи.
Този кръстопът вече отмина,
друг съм тръгнал да търся сега
и щом го стигна, без да гледам ще мина,
защото знам, че по всеки път “тя” оставя следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янчо Всички права запазени
