***
На кръстопът застанала отдавна,
унило чакам знак съдбовен.
Нощта се спуска – още по-кошмарна,
а всеки ден е по-греховен...
Най-вероятно пътят отстрани е ясен,
а тази нерешителност изглежда смешна.
И всеки друг – от мен по-властен
отдавна би избрал пътека лесна.
Трънливи спомени, от горест натежали,
във злостна паяжинка оплитат душата.
Но любовта залудо аз не ще прежаля.
Ще се преборя,
ако трябва и със Сатаната!
© Плами Todos los derechos reservados