8.04.2010 г., 22:27

Кръстопът

927 0 15

***

                            На кръстопът застанала отдавна,

                            унило чакам знак съдбовен.

                            Нощта се спуска – още по-кошмарна,

                            а всеки ден е по-греховен...

        

                            Най-вероятно пътят отстрани е ясен,

                            а тази нерешителност изглежда смешна.

                            И всеки друг – от мен по-властен

                            отдавна би избрал пътека лесна.

 

                            Трънливи спомени, от горест натежали,

                            във злостна паяжинка оплитат душата.

                            Но любовта залудо аз не ще прежаля.

                            Ще се преборя,

                            ако трябва и със Сатаната!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Поздрав!
  • Поздравявам те за смелостта да се пребориш дори със Сатаната за своята любов! Бъди щастлива, Пламенка!
  • Благодаря. Хубаво е.Wali/Виолета Томова/
  • Бори се,Плами! За любовта винаги си заслужава.Поздрав за хубавият стих!!!
  • Много хубав стих Плами! Поздрави и от мен, съгласна съм с всички останали! Прегръщам те!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...