14 jun 2014, 16:07  

Кръстопът на съдбата

  Poesía » Civil
703 1 2

То, времето разделно, все не свършва,

след кръстопътя следва кръстопът,

проблемите надеждата прекършват,

а още дирим правилния път!

 

Вървяхме близо тридесет години,

завивахме по не един завой,

разменяхме мечтите си за минало

и вярвахме на не един герой!

 

Но преходът отдавна ни дотегна –

не виждаме посока, а вървим,

байганьовска неволя ни налегна!

Как, мислите, напред да продължим?!

 

Продаваха ни бляскави надежди,

а ние вкупом плащахме с живот!

Кой каза, че съдбата ни отрежда

сами да влачим тежкия хомот!

 

След дългите безпаметни години

ще има пак към бъдещето път.

Но кой по него утре ще премине... –

безплътните ни сенки ще летят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинно, Мариан!

    Поздрави!
  • а ние вкупом плащахме с живот! До болка вярно!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...