Кръстопът на съдбата

14 jun 2014, 16:07 2014-06-15T12:25:55+03:00

Poesía » Civil

549 1 2

То, времето разделно, все не свършва,

след кръстопътя следва кръстопът,

проблемите надеждата прекършват,

а още дирим правилния път!

Вървяхме близо тридесет години,

завивахме по не един завой,

разменяхме мечтите си за минало

и вярвахме на не един герой!

Но преходът отдавна ни дотегна –

не виждаме посока, а вървим,

байганьовска неволя ни налегна!

Как, мислите, напред да продължим?!

Продаваха ни бляскави надежди,

а ние вкупом плащахме с живот!

Кой каза, че съдбата ни отрежда

сами да влачим тежкия хомот!

След дългите безпаметни години

ще има пак към бъдещето път.

Но кой по него утре ще премине... –

безплътните ни сенки ще летят!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sanvali (Санвали)

2014-06-16T17:47:28+03:00

Истинно, Мариан!

Поздрави!
valia1771 (Ивон)

2014-06-16T16:23:59+03:00

а ние вкупом плащахме с живот! До болка вярно!