14 jun 2014, 16:07  

Кръстопът на съдбата

  Poesía » Civil
696 1 2

То, времето разделно, все не свършва,

след кръстопътя следва кръстопът,

проблемите надеждата прекършват,

а още дирим правилния път!

 

Вървяхме близо тридесет години,

завивахме по не един завой,

разменяхме мечтите си за минало

и вярвахме на не един герой!

 

Но преходът отдавна ни дотегна –

не виждаме посока, а вървим,

байганьовска неволя ни налегна!

Как, мислите, напред да продължим?!

 

Продаваха ни бляскави надежди,

а ние вкупом плащахме с живот!

Кой каза, че съдбата ни отрежда

сами да влачим тежкия хомот!

 

След дългите безпаметни години

ще има пак към бъдещето път.

Но кой по него утре ще премине... –

безплътните ни сенки ще летят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинно, Мариан!

    Поздрави!
  • а ние вкупом плащахме с живот! До болка вярно!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...