Кръстопът на съдбата

14 июн. 2014 г., 16:07 2014-06-15T12:25:55+03:00

Поэзия » Гражданская

548 1 2

То, времето разделно, все не свършва,

след кръстопътя следва кръстопът,

проблемите надеждата прекършват,

а още дирим правилния път!

Вървяхме близо тридесет години,

завивахме по не един завой,

разменяхме мечтите си за минало

и вярвахме на не един герой!

Но преходът отдавна ни дотегна –

не виждаме посока, а вървим,

байганьовска неволя ни налегна!

Как, мислите, напред да продължим?!

Продаваха ни бляскави надежди,

а ние вкупом плащахме с живот!

Кой каза, че съдбата ни отрежда

сами да влачим тежкия хомот!

След дългите безпаметни години

ще има пак към бъдещето път.

Но кой по него утре ще премине... –

безплътните ни сенки ще летят!