Кръстопът на съдбата
То, времето разделно, все не свършва,
след кръстопътя следва кръстопът,
проблемите надеждата прекършват,
а още дирим правилния път!
Вървяхме близо тридесет години,
завивахме по не един завой,
разменяхме мечтите си за минало
и вярвахме на не един герой!
Но преходът отдавна ни дотегна –
не виждаме посока, а вървим,
байганьовска неволя ни налегна!
Как, мислите, напред да продължим?!
Продаваха ни бляскави надежди,
а ние вкупом плащахме с живот!
Кой каза, че съдбата ни отрежда
сами да влачим тежкия хомот!
След дългите безпаметни години
ще има пак към бъдещето път.
Но кой по него утре ще премине... –
безплътните ни сенки ще летят!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
