Jun 14, 2014, 4:07 PM  

Кръстопът на съдбата 

  Poetry » Civilian
547 1 2

То, времето разделно, все не свършва,

след кръстопътя следва кръстопът,

проблемите надеждата прекършват,

а още дирим правилния път!

 

Вървяхме близо тридесет години,

завивахме по не един завой,

разменяхме мечтите си за минало

и вярвахме на не един герой!

 

Но преходът отдавна ни дотегна –

не виждаме посока, а вървим,

байганьовска неволя ни налегна!

Как, мислите, напред да продължим?!

 

Продаваха ни бляскави надежди,

а ние вкупом плащахме с живот!

Кой каза, че съдбата ни отрежда

сами да влачим тежкия хомот!

 

След дългите безпаметни години

ще има пак към бъдещето път.

Но кой по него утре ще премине... –

безплътните ни сенки ще летят!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Истинно, Мариан!

    Поздрави!
  • а ние вкупом плащахме с живот! До болка вярно!
Random works
: ??:??